Повест за моето детство

Показах на децата писмото. Най-интересното на плика беше марката. От нея ни гледаше непознат човек с остра брадичка, с големи джувки на рамене. Това било българският цар. Не ни занимаваше кой е този цар и какъв е. За нас това беше България… Татко беше изчезнал. Останало беше по-голямото, поразило детското въображение. И с името на България хукнах из селото. Цял рояк деца се събираха подир мен и заедно викахме, колкото ни глас държи